Pitbull Boys 318! 14/88!

Скоро пускаме и лепенки!

TEAMWORK — Mon, 09 Nov 2009 11:54:56 GMT

Всеки който може да ни помогне ще сме му много благодарни!
Ето новите лепенки как ще изглеждат!

Малко слях

TEAMWORK — Sat, 31 Oct 2009 09:59:50 GMT

Симптоми

Вкарването в кежуалски филм, често се познава по редица симптоми:

Желание за транс-национална операция. Демек, кежуалите смятат, че са англичани, родени в телата на българи. Тъй като, все още не е измислена подобна операция, те се опитват да се доближат максимално до идеалистичния образ на Фродо, като си купуват скъпи британски кежуал дрешки (правени в Китай).
Комплекс за малоценност - смятат се за грозни. Ето защо на всички снимки лицата им са замазани или покрити с лентички, а когато излизат навън (веднъж седмично), си слагат качулки тип "нинджа".
Нездрав афинитет към лаврови венци и каре тип "родопско одеяло".
Бръщолевене на несвързани неща - НА КАФЕВО! КАЛЕ! А.С.А.В и прочее изрази излизат от устата на всеки средностатистически кежуал.

Източник на зараза

За основен източник на зараза се смята Фродо и неговите филми. Накратко формирането на мега тъф кежуал ултра ладс става по следната формула:

Итс А Кежуал Лайффф

ученици 8 клас на 73 СОУ Владислав Граматик на екскурзия в софия

кежуал се готви да отиде до магазина за хляб и сирене

"От Каспичан до Лесичери, всичко носи Фред Пери!"
-ентусиазирани фенове на С.Н.П.Ф.К. Лесичери

"Oт са пениш ва, кежоооо?!!"
-ядосан чичка, секунди преди да нашамари филмиран кежуал

"Тъф мейтс - тук, в Нефтохимик и в Англия"
/тема от кежуалски форум, разискваща екзистенциални въпроси/

Подобно на емo-та, кежуалите също са неразбрани от обществото, в което живеят. За разлика от бритонестите си събратя, които открито парадират с депресията си, кежуалите се опитват да я подтиснат. Тъй като мачове има само веднъж в седмицата (а лятото изобщо няма), кежуалите подават своите хулигански физиономии навън изключително рядко. Времето, което те прекарват вкъщи, се използва за събиране на пари за новото Пери и висене по форумите. Форумите, разбира се са истинският кежуал лайфстайл, тъй като там човек може да бъде два пъти повече от това, което е в живота. Истинският кежуал непрестанно говори за битките, в които е участвал (гледал по телевизията/чул от познати), марковите дрехи, които носи (от Илиянци, разбира се), истинската кежуалска музика, която слуша (good ol' чалга) и разбира се, многото гаджета, които не го оставят на мира (най-малко 50гб порно).

Чести самозаблуди

"Скоро вместо традиционните заглавия по вестниците 'Група роми пребиват полицай'
ще има 'Група кежуалс превземат РПУ-тата тук и в Ривърсайд'."
-кежуал, влезнал в амфетаминов филм

кежуал, чиито зъби знаят, че не е непобедим

Тъй като кежуалирането е вид нетрезво състояние, напълно нормално е съответният индивид да се излъже за някои от неща от живота. Ако се погледне философски на нещата, това са няколко житески сентенции:

Нося Фред Пери, следователно съм непобедим - този начин на мислене идва с купуването на първата кежуалска дрешка. В този миг, индивидът разпознава в огледалото хулиганския герой на Фродо, който хем яде тупалки по филмите, хем нищо му няма.
Всичко, което е кежуалско ме прави гъзар - щеше да е добре, ако все пак индивидът не разбираше под "гъзария", нинджа, тениска на Фред Пери и Стоун Айлънд ментета, купени от някой форум.
Гледам лошо, следователно съм много опасен - щеше да е вярно ако крехката възраст на индивида, често около 14-15 години и горепосочените примери не играеха съществена роля.

Сексуалност

Липсата на жени в кежуалските среди, както и навика на голяма част от кежуалите да се събличат голи и да се прегръщат, до известна степен навява асоциации за хомосексуалност. До сега, нито един кежуал не е заявил открито.

Кежуал Музика

За първото истинско кораво кежуал парче е мега-хита от началото на деветдесетте "Старозагорската гара", където се пее "Обичам те, мила, с бели маратонки и изтъркани джинси" изпълняван от коравото трио Стефан Вълдобрев, Мая Бежанска и Камен Добрев. Според достоверен и сверен източник въпросните маратонки са били кецове на Ла Коста (или както се изписва често, но грешно - Лакост). А изтърканите дънки са били Стоун Айлънд (в превод Каменен Остров) по простата причина, че в онези далечни времена Стоун Айлънд първи са въвели технологията stone wash за производство на изтъркани джинси. Естествено е споменат и кежуал бастиона Стара Загора.

Кежуалски речник

Лад - кежуал, който кара лада.
Мейт - кежуал, който учи в МЕИ.
А.С.А.В. - Аз Съм Анално Вдлъбнат
Oi! - като Уй, само дето с О за да звучи по-британски.
"Свери си източниците" - при уточняване бройката отнесени форумни тукати
Първа/задна - идва оттам че кежуалите управляват руска земеделска техника със двустепенна скоростна кутия.
Скарфър, семкаджия - архивраговете на кежуалите, хората от които отнасят най-много шамари.
Бегай от тука с тия ментаци! - кодирана фраза, чрез която истинските кежуали разпознават кежуалите-позьори.
Донесено ми е от Англия, оферти само на лично - кодирана фраза, чрез която смятаният за позьор кежуал доказва своята автентичност.

Кежуалски легенди

Кежуалите подобно на емо-та са добри писатели и поети, но за разлика от тях, публикуват творбите си предимно във форуми. Кежуалското творчество е изпълнено с епични битки, полубогове, легендарни места, безбройни армии и планини от храброст и трупове. Ето един типичен кежуалски разказ:

прибрани от ушев кежуали

Събрахме се бригадата, 200 таф мейтс, файнест хулиганс. С нас имаше неколко пияни хулсове от Gott mit Schwanz. Неколко пъти звъняхме по телефона на П.А. обаче страхливата путка се беше насрала от страх. Накрая вдигна един да ни каже че ни чакат на сточна гара. Въпреки че не беше от отговорните фактори, ние го послушахме и набързо тръгнахме натам (шибани 200 метра!). Отиваме и какво да видим - нема никой. Звъним пак на путката П.А. обаче този път телефона изключен. И тоя клоун после разправя че му паднала батерията. Таман викам на неколко мейтс да ходим в нашата кръчма да полеем разходката и взеха че се обадиха врабчетата, били в парка, искали ек-ек 150 на 150. Извадихме 200 клечки, счупихме 50 от тях и накарахме всички да теглят. 50 човека нямаха късмет и разочаровани се прибраха да къртят пички у тях. Останалите 150 отиваме в парка и О ЧУДО! - кирливите врабци този път наистина се събрали 150 таф мейтс. Още като ги видяхме тръгнахме мощно на първа, но ония се насраха и дадоха задна. П., Л. и Р. обаче ги настигнаха, развъртяха се тукати и в тоя миг поне 20 врабешки путки полегнаха. Тогава онези цигани почнаха по турската да мятат павета и дъски. Ние пък извадихме коланите и ги спукахме от бой. Аз лично плеснах една баница на един врабец и оня се насра и падна на земята целия в кръв. За жалост накрая дойде ушев с 30 патрулки и развали партито. Равносметката - 20 наши със забрана, 5 техни също, всичките в отлично здраве отидохме после да ритаме в даскалото, а врабците беха изкъртени и разформировани за пореден път. А за глиганите ще кажа - следващият път да не се крият като путки и да си вдигат телефоните, писна ни от техните глупости ОТНОВО! Май пак ще ходим в Къртово Корнаре и ще ги смелим насред селския хоремаг на езерото там! Респект за всички участници и най-вече за фотографа!

На което друг кежуал отговаря отново в епична форма:

Ей смешник, свери си източниците! Първо, не бехме 150, а 120, защото 30 от нашите получиха разстройство и останаха в градската тоалетна. Просто този път не носехме шипков мармалад. Второ, никаква задна не сме давали. Трето, не сме ви целили с павета, а с бутилки и това защото вие пък бяхте изкъртили една пощенска кутия и се правехте на тарикати. Въобще не сте ни спуквали от бой, точно обратното - ние ви поломихме от тукати. Аз лично разбих муцуната на 2-3 от вашите, те сега със сигурност са в болница. Въобще хич недей да говориш глупости защото болниците в региона са пълни с вашите потрошени пънкари. И накрая - когато ушев дойде (ACAB, децата ти на кафево, педераст!), вие веднага избегахте, тези дето не лежаха в комоцио на тревата де. А ние останахме, но те викнаха подкрепления и въпреки че пребихме 2-3 ушеви, нямаше как да скочим на бронетранспортьорите които те докараха. Те даже един танк докараха, ама вие вече се бяхте покрили като мишки. Питай онези дето лежаха по земята да ти кажат. Палячо!

След което версията се уточнява за няколко дни под формата на 50 форумни страници с поезия и проза.

Източник :За 1 лев.

ЦСКА - ЛЕВСКИ (Вечното дерби)

TEAMWORK — Mon, 21 Sep 2009 11:58:25 GMT

Отборът на ЦСКА победи по категоричен начин с 2:0 вечния съпeрник Левски в дербито от шестия кръг на "А" група и се върна на върха в класирането с актив от 16 точки и голова разлика 16:0. Попаденията реализираха двете нови попълнения от Сливен Иван Стоянов и Костадин Стоянов, които се разписаха съответно в 15-ата и 65-ата минута.

Пред около 15 000 зрители на стадион "Васил Левски" избраниците на Любослав Пенев от първата минута стояха по-добре и организирано на терена, като не оставиха никакви шансове на своя противник, който не създаде нито едно чисто голово положение през всичките 90 минути. По този начин "армейците" постигнаха своята победа №40 (б.а срещу 49 за Левски) над "сините" за първенство и първа от втори декември 2007 година насам, когато с гол на Машадо спечелиха с 1:0.

За сръбския наставник на шампионите Ратко Достанич часовете преди мача бяха изключително тежки, каквито със сигурност ще бъдат и тези след това, след като Живко Миланов, Дарко Тасевски, Юсеф Рабех и Зе Соарес бяха пратени в Русия ден преди дербито за продажба, която не се осъществи. Освен това Седрик Бардон не успя да се възстанови от травмата, получена срещу Виляреал, и гледа мача от трибуните. Любо Пенев пък беше и продължава да бъде на другия полюс, след като всичките му играчи бяха здрави и успя да ги ползва в мача, а те по безапелационен начин му донесоха първата победа над Левски в треньорската му кариера.

Досатнич заложи на трима юноши - Генев, Ники Димитров и Лъчо Балтанов, които разочароваха с изявите си. Пенев пък реши отново да остави Мишел Платини на пейката след гола му срещу Фулъм и заложи на Спас Делев и Иван Стоянов, които надиграха тотално бранителите Бензукан и Генев.

"Чревените", които бяха с най-добрия си състав, започнаха срещата много по-мобилизирано и още в четвъртата минута Маркиньос бе на крачка от откриване на резултата. Бразилецът стреля с глава след центиране на Данчо Тодоров, но Георги Петков започна серията си от добри спасявания, избивайки в корнер. Натискът на ЦСКА продължи и в 15-ата минута Иван Стоянов откри, след като се възползва от груба грешка на централния защитник на "сините" Виктор Генев и останал сам Срещу Георги Петков, не сгреши. Попадението бе под номер 170 за "червените" във вечното дерби.

Голът стъписа "сините", които до 30-ата минута не стигнаха до противниковата врата. Чак след това изравниха играта, но единстевният удар към вратата на Караджов бе в 37-ата минута, дело на най-добрия от шампионите в тази среща - Веселин Минев, но изстрелът му мина над гредата.

На полувремето двамата треньори направиха по една смяна, но Пенев надхитри сръбския си колега. Достанич пусна втори нападател в лицето на Ортега, който замени незабележимия на терена през първата част Ники Димитров. Старши-треньорът на "армейците" пък извади Маркиньос, като върна ляв външен халф най-добрия играч на терена до този момент Иван Стоянов, а в атака заиграха Мишел Платини и Спас Делев.

Натискът на "червeните" бе толкова силен, че през първите 6-7 минути шампионите не излязоха от своята половина. Въпреки това Жоазиньо след центриране от Христо Йовов отправи първия точен удар във вратата на Караджов в 54-ата минута. Три минути по-късно след единствената добра атака отново Жо стреля, но слабо и право в ръцете на Караджов. Веднага след това последваха най-тежките мигове за Левски. Първо Спас Делев се измъкна от Топузаков и стреля, но Петков изби. Коженото кълбо попадна в Иван Стоянов, който стреля технично от 17 метра, но топката се отби в гредата. Връхлитащият на скорост Делев нанесе нов удар, но Минев на шпагат изби от голлинията, пращайки топката в корнер. При последвалото центриране от ъгловия удар Костадин Стоянов бе оставен непокрит и от два метра с глава удвои, хвърляйки в екстаз запалянковците на тима. Това бе неговият първи гол "А" група. Минута по-късно Мишел Платини бе близо до своя първи гол в дербито, но хубавият му изстрел с глава бе париран великолепно от Петков. При плонжа си стражът се контузи и напусна принудително терена. На негово място влезе Цветан Димитров, който дебютира в дербито и само след няколко секунди парира удар с глава на Кирил Котев.

До края на срещата лидерът в шампионата започна да действа на контраатаки и Делев продължаваше да тормози защитата на шампионите, а Георги Христов стреля в ръцете на Караджов в 81-ата минута. Минути преди края пък след центриране на Саша Симонович Стоянов го изпревари и му попречи да намали.

Така Левски записа трета поредна загуба за една седмица след тази от Локомотив София и Виляреал и остана на осмо място в първенството с актив от девет точки и мач по-малко с Литекс. По този начин първенецът на България изостава на седем точки от ЦСКА след шестия кръг на първенството.

ЦСКА - ЛЕВСКИ 2:0 (1:0)
1:0 Иван Стоянов (15)
2:0 К. Стоянов (65)

Футболното хулиганство като субкултура!

TEAMWORK — Fri, 18 Sep 2009 07:59:59 GMT

Футболното хулиганство като субкултура

      “Ние също сме хора, бе! Аз не искам да се закачам с теб или с някой друг, с тези, с които се закачам сме си избрали сами това.” Трима автори от bTOURISM.com успяха да осъществят контакт с футболни хулигани, представители на три различни отбора, в три различни града. Къде са митовете и каква е истината? Кои са тези хора, които трошат главите си всяка събота и неделя преди и след мач? Това бяха въпросите, на които търсихме отговор, а най-важният въпрос – защо го правят – мисля, че докато някой от нас не стане част от тях, нямаме право да задаваме.

    Списание за туризъм и култура реши да погледне върху културата малко по-общо. Спряхме се на нейното най-обширно обяснение – всяка идея, или всяка материализация на някаква идея е култура. От русенското легло до Достоевски, или всичко съзадено от човек. Писали сме ви за изложби на Франк Гери, за изложби в Етнографския музей, сега се спираме на нещо изключително съществено. На една субкултура, която плаши, която е рамкирана от медиите и общественото мнение като “зло”, което трябва да се изкорени. Една субкултура, която срещаме на всеки шампионатен мач и на която не можем да се начудим.

    Футболното хулиганство се оформя през 70-те години на 20 век в Англия. В България то е малко по-различно отколкото на Острова. За разлика от там, в страната ни до голяма степен хулиганите са и скинари. 80% от момчетата, с които се срещнахме, са или крайни или умерени националисти. Точно тук идва и първият елемент на субкултарата. Определена група от хора споделя еднакви политически пристрастия. На второ място няма как да не споменем белезите на футболните хулигани, които ги правят разпознаваеми за нас. Съществена част от тях са скинари, затова и белезите, които носят са подобни на чистите скинове по цял свят. Нацистки нашивки и татуировки, бомбер, стегнати дънки, риза и тиранти, кубинки. Облеклото на скинхед тръгва от Йън Стюард и остава почти непроменено и досега. Другата част от хулиганите се обличат подобно на английските си “колеги”. Носят модерни спортни дрехи, като предпочитани марки са “Лонсдейл” и “Доктор Мартинс”. Можете да ги познаете по това, че винаги са стегнати. Дънките не са широки, ризите и блузите не висят, никога няма да облекат металски или рапърски дрехи. На мода сега са раирани шапки с козирка. Футболните хулигани се идентефицират с отбора, на който са привърженици. В по-малките градове, където отборът е един, те са и големи местни патриоти. Мотото е “Един град, един отбор”, за които се нагърбват да пазят и прославят със спечелени битки.

След отборното и гражданското им самосъзнание идва националната им принадлежност. Врагове са на първо място привържениците на други отбори. Ако има два или повече големи клуба в един град, започва яростна борба за печелене на преимущество. От драскане със спрей по сградите, до уговорени по скрити от полицията места битки. Борбата между тях се прехвърля и на стадиона, дори да не се стигне до бой, тя се изразява най-вече в съперничесто за пищност, хореографии и колорит. Традиционни врагове са и враговете на скинарите – комунсити, анархисти, рапъри (заради негърските си пристрастия).

Разбиването на мита за маргинала хулиган. Хулиганите, с които се срещанхме, са на възраст средно между 18 и 35 години, макар и да имаше и много по-малки и много по-възрастни. Голяма част от момчетата са вишисти или следват в момента. Друга част от по-възрастните до голяма степен се водят за средно успели хора, със сигурност пълноценни граждани на Републиката. Имаше ги и маргиналите, но те не са толкова много, за да кажем, че преобладвават. З. от Пловдив е бил дълги години на гурбет в чужбина, сега има няколко заведения и голяма вила в града. Той е и изявен хулиган, познайник на полицията, с четири татауировки, които красноречиво доказваха пристрастията му. На 35 години, не е скин и е изключително приветлив и добронамерен. Съден е няколко пъти за хулиганство преди да влезе в сила новият закон за футболните хулигани. Г. е осъждан вече два пъти по новия закон. Един път глоба от 500 лева, втори път глоба от 200 лева и наказание за една година футбол само по телевизията. Никога не е наранявал невинни, но има доста солидни битки с други футболни хулигани в уговорени срещи. М. от София има две деца, води ги винаги на мач, а на гърба си има татуировка от рамо до рамо с надпис на любимия му английски отбор. Погледът му се променя, особено когато срещата е с градския противник. Той е от хората, които е наранявал доста невинни фенове. Иска да се бие на мач с всичко, което мърда, особено полиция. Единствено по време на футболен двубой е посягал на малкия си син.

    Това са нашите главни герои. Те са изведени от филм с участието на Брад Пит и Едуард Нортън. Обществени утайки, хората заради които залягаме в автобуса, които се страхуваме да погледнем, вървейки по улицата. Филмът не е български, а главните ни герои са част от една голяма европейска продукция, която ние не разбираме. Представете си как синът ви сега се радва на финтовете на Роналдиньо, представете си как красивата игра на един бразилец го прави агресивен само след няколко години. Такова е общественото мнение, има голяма доза истина в него, защото не са малко случаите на сериозно пострадали по време на мачове, които не споделят агресията на хулиганите. Проблемът при нашето изследване обаче дойде оттам, че 99% процента от момчетата заявиха, че не нападат и не позволяват невинни хора или обикновени фенове да пострадат. Те се нарекоха с гордост хулигани, но се раличавали от масовите сбивания и “инцидентите”, които ставали по време на мач. Тоест, организираността и това, че се бият само с други футболни хулигани ги различава от останалите фенове, които се млатят на стадиона.

    Автор първи: Сякаш се намирах на някаква сбирка на кърджалии. В кръчмата всички крещяха, разменяха си приятелски удари, които си бяха доста силни. Знаех, че няма от какво да се страхувам, знаех и че не е полезно да се страхувам, защото ще ме смачкат, но въпреки това напрежението се засилваше с всяка изминала минута. Не можах да се отпусна, а до мен едно момче, историк от Софийския, ми говореше за ролята на медиите и общественото мнение. Говореше ми, че имало двояка реакция. От една страна медиите са манипулатор на мнение, а от друга се съобразяват смнението на обществото, което те сами създават. Каза ми, че всичко това му се струва доста безумно и после се сбори по средата на бара с някаква горила, негов приятел. Сякаш бях попаднал в “Морския вълк” на Джек Лондон.

     Автор втори: Човече, фен съм на този отбор и си мислех, че ще е по-лесно, защото знам песните и имам шалче. Еми не, не беше. Умирах си от страх, после се напих и не ме беше страх, започнах да си говоря каквото си искам с тях. Ти знаеш, обичам да базикам или да критикувам докато съм пиян.

На излизане една хърба от тях ми налетя, удари ме един път, но другите го спряха. Защо ми налетя ли? Раздава го скинар, а аз го питам щом е толкова голям националист защо на корема си е татуирал “White power”, а не “Бяла власт” на една хубава националистическа кирилица. Мисля, че после и го напсувах. Все пак, благодаря на момчетата, които го спряха. Те са добри момчета, с малко странно хоби, но все пак са добри. Дотолкова свикнах с тях за една вечер, че ми се искаше да се върна и да го намеля тоя дето ме удари. Знаех си, че другите няма да ми скочат, ако се сбием само двамата.

Автор трети: През цялото време се държаха леко стегнато и агресивно с мен. Мразят медии и е разбираемо. Наричаха “оная журналистка от Нова телевизия – тъпа п...а.” Стремяха се да звуат като интелигентни, а и по-голямата част от тях си бяха. Заформи се сериозен спор за битката при Сталинград. Един от тях, който е популярен като фен на Самподория, ме погледна с остър лисичи поглед и ми каза “Недей да лъжеш за нищо, пиши ни така, както ни виждаш, защото ние сме си обикновени хора.” За мен беше плашещо лесното му преминаване от майтап към сериозността, с кяото ми каза това. След около два часа вече ме приеха. Искаха да си говорим за всичко. За политика, за дискриминация, затова защо скинари са били лятото екоактивисти в Борисовата градина. Приемаха моята гледна точка без излишна агресия, дори приеха запалката ми с лика на Че Гевара. Като се прибрах и се усетих, че всъщност си изкарах доста приятна вечер.

Те са като излезли от “Боен клуб”. Твърдят, че се бият доброволно с хора, които също са решили да се бият доброволно. После отиват в някоя кръчма и се наливат с бира. Създават хаос и безредие, но в същото време се стремят към стегнат политически режим и са антиглобалисти. Много от тях имат доста разумни и точни политически виждания. Продукт са на шизофренията, родена от стремежа за създаване на едно перфектно общество. Нужни са, защото в групи като тяхната се излива агресията на псевдоидеалите, които си създаваме. Излива се лъжата и на преден план остава истината. Истината за всеядния агресивен човек, който е управляван от “чугунени закони”*. Няма значение дали е футбол, волейбол или крикет, спортът е само маската, зад която застават.